Ще продам свещта...(пък)
Омайна глътка вино,
спомен за топлите очи.

Следван от посоки неизвестни
кръстопът разпъва изборът ми.
Търся знакът на съдбата

"        Завъртулката бяга по ръба на екстравагантноста. Думите се нижат, като върволица от мънисто, абаносово, не само защото Африка е и майката и блудница. Заради тотемът ти, който намерих там. Мастилото се усмивка, сякаш ще разкаже не...

Щом погалят длани нежни
обветреното ми лице,
сякаш дири археолог

Пръска светлина светлото лице
и усмивката ти, като стих разлята,
тогава изсипва се стихия гарвани,

Пиянството в очите ми
повлича и ръцете,
стрелващи те

Скромност - изглежда
съм прекалено
скромен за нея...

Ще ме събуди утре
меден диск горящ.
Винаги ще има утре,

Беден е денят
удавен в светлина.
Защото блести

Посоката ми е неясна.
Осъзнавам единствено
мистичността на

Не познават,
устните ми - пол,
цвят на кожата

Първа усмивка,
приканващи очи.
Сладостна сълза